Последни промени в ДОПК - нов опит на правителството да спре прехвърлянето на фирми със задължения от един собственик на друг
05 февруари 2018
Нов проект за изменение и допълнение на ДОПК беше внесен и предложен за гласуване в Народното събрание на Република България през юни месец миналата година. Два месеца по-късно, с публикуването на Указ N 163, обнародван в Държавен вестник бр.63 от дата 04.08.2017 г. официално беше приет този проект и бяха отразени промените и допълненията в прилагането и изпълнението на нормативните уредби на ДОПК.
Какво се променя с изменението на ДОПК за целите на бизнеса?
Две са направленията, които са засегнати от направените промени и допълнения на кодекса:
1. Разширява се кръгът от лицата, на които ще се търси отговорност за възникнали задължения на дадено дружество;
2. Промяната на собствеността на дружеството не освобождава от отговорност за възникнали задължения предишен собственик на същото дружество.
Най-общо казано, с тези промени правителството цели да спре, или поне да ограничи, порочната практика фирми със задължения да бъдат продавани от един собственик на друг. Често придобиващият дружество със задължения е физическо лице със социално слаб статус в обществото и ниска образователна степен. Чисто юридически, процедурата по прехвърляне собствеността на такова дружество няма как да бъде забавена или прекратена. Затова с обнародването на измененията на ДОПК в Държавен вестник, се въвежда нов кръг от лица, отговорни за възникване на задължения на дружествата, сред които задължения най-често са непогасени данъци и социални-осигурителни вноски към държавата.
Досега в масовата практика отговорност за възникнали задължения се търсеше от управителите и представляващите органи на дадено дружество – прокуристи, търговски представители и пълномощници. Въвежда се нов кръг от лица, на които ще се търси отговорност за възникването на задължения към държавата – това са лицата, които, по силата на нотариално заверено пълномощно, могат да управляват цялостно дружеството, да го представляват пред институции и органи на реда и държавата и същевременно да включват сделки от тяхно име за сметка на дружеството. Към този кръг се причисляват и собствениците на дружеството – било то еднолични, ограничено отговорни или акционери.
С направените промени в ДОПК силно се акцентира и на един от основните съвременни въпроси – кой ще покрие възникналите задължения на дружеството към държавата или трети лица?
Приетите промени и допълнения в ДОПК на практика няма как да спрат сделките по промяна на собствеността на дружества и компании. До края на декември 2016 година съществуваше по-опростена процедура при вземането на решение за продажба на дружествените дялове на дадено предприятие. С протокол решение на Едноличния собственик на капитала(когато говорим за ЕООД) и протокол на Общо събрание (когато е правната форма е ООД) се взимаше решение за промяна на който и да е от реквизитите при учредяване на дружеството – адрес, капитал, управител, име на дружеството, дори и собственик. На практика един документ беше необходим, за да се предприемат действия по промяна на вече споменатите реквизити, за който документ единственото условие беше да бъде подписан от едноличния собственик или собствениците на дружеството. Невъзможността да се докаже, че решението е взето от собственикът/собствениците на дружеството и че положените върху документите подписи са на реалните собственици, водеше след себе си значителен брой злоупотреби сред съществуващите фирми.
Опит да се спре с тези злоупотреби беше поставен в началото на 2017 г. когато се приеха промени в Закона за Търговския регистър, които промени наложиха задължителна нотариална заверка на подписа и съдържанието на документа, с който се взема решение за промяна на собствениците и управителите на търговските дружества. Като естествено продължение дойдоха и промените в ДОПК.
Другата съществена промяна в ДОПК, когато се говори за търговски дружества е, че дори и след продажбата и прехвърлянето на собствеността на дружествените дялове, ще продължи да се търси лична и имуществена отговорност на предишните собственици. Това ще бъде в случаите, когато задължения на дружеството към държавата са възникнали тогава, когато то е било собственост на предишния притежател на дялове. До преди се процедираше по следния начин: дружество се обявяваше за проверка от Национална Агенция за Приходите – НАП. Началото на проверката се поставя със Заповед за възлагане на ревизия, която носи информация съгласно кой закон се извършва проверката (ЗДДС, ЗКПО, КСО и др.), кой е ревизиращия орган – в какъв състав е и какъв е периодът на проверката – най-често проверката се извършва за три месеца.
След получаване на заповедта за ревизия, собствениците на дружества предприемаха серия от действия, с които целяха да прехвърлят собствеността на дяловете си на друго лице. През този период от 3 месеца, ревизиращия екип събира факти и доказателства за цялостната дейност на дружеството за ревизирания период и правилно ли са приложени нормативите на съответния закон. След приключването на ревизионното производство, органът по приходите има 14 дни, в които да изготви доклад за проверявания период и съответно да определи резултата от извършената проверка. С Ревизионен акт приключва процедурата по проверка на дружеството, в който ревизионен акт се определя и размера на задълженията към държавата при установени нередности и нарушения. И в този момент възникват задължения на дружеството към държавата – след близо 4 месеца от първоначалния момент, в който е поставено началото на ревизията. Към момента на приключване на процедурата дружеството е с нов собственик (най-вероятно и управител) който трябваше да предприеме действия по погасяване на възникнали задължения. Такава беше ситуацията преди направените промени.
С въвеждането на нови правила и допълнения в ДОПК, за тези задължения ще се търси отговорност не на новия, а на стария собственик на дружеството, защото задълженията възникват от сделки и действия за минал период, в който период собственикът е действал „недобросъвестно“ и е ощетил държавата с размера на установените задължения.
Освен изброеното до тук, се въвежда и нов термин – „недобросъвестно“ поведение на управителя или представляващия орган на дадено дружество. За такова според чл.19 от ДОПК може да се смята поведението на ръководен орган на дадено дружество, довело до намаляване на имуществото и благосъстоянието му, което от своя страна води до невъзможност на погасяване на възникнали задължения към държавата. За „недобросъвестно“ се определя и поведението при продажба на дружествени дялове от един собственик на друг при започнало ревизионно производство, както и сключване на сделки с трети лица, когато дружеството и в свръхзадлъжнялост и неспособност да извършва евентуални бъдещи плащания.
Анализирайки изложеното до този момент, за нас възникват множество въпроси. Но нека обърнем внимание на най-важните според нас.
1. Как на практика може да се докаже, че предишния собственик и управител е действал „недобросъвестно“, че е продал дружеството си с цел да се „отърве“ от бъдещи негови задължения?
2. По-какъв начин след установяване на задължения на дадено дружество, ще се прибегне до тяхната събираемост от предишния притежател на дружествени дялове. Досега са публикувани само промените в ДОПК, но никъде не е регламентиран начина, по който ще се постигне събираемост на дълговете. Дали доброволно ще бъде поканен предишния собственик да заплати с лични средства задължения на дружеството или при отказ ще му бъде наложен запор на лични банкови сметки, движими и недвижими имущества, ценности и др.
3. Разполага ли с кадрови и технически потенциал НАП да отговори адекватно от своя страна на направените в ДОПК промени? Как ще се проследят действията на лицата, от които ще се търси отговорност за възникнали задължения на дружествата към бюджета. Достатъчно компетентни и добре обучени и запознати с нововъведенията ли са служителите на НАП, за да отговорят на тези въпроси в хода на бъдещо ревизионно производство?
Това са основните въпроси, чиито отговори, ние от DIVE Accounting, ще търсим за и ще предложим за анализ в близко бъдеще.
Ако бихте искали да имате достъп до други анализи на DIVE Accounting, следете нашият уебсайт www.dive-accounting.com или посетете Фейсбук страницата ни на адрес www.facebook.com/DIVEAccounting.